33. Мъглата

Разказва Цанка Екимова (Дойнова):

Група от приятели отивахме на върха на Железни врата. Аз бях най-от- пред, зад мене вървеше недалече Учителят, заедно с останалите приятели. То­ку-що бях подминала по пътека, когато зад гърба ми изскочи войник с пушка и каза повелително:

- Забранено е да се върви напред, ще се правят учения тук!

Учителят нищо не отвърна, само зави по пътеката наляво и продължи по посока към дома.

Аз бях вече минала и без много шум се качих върху високите скали вдяс­но от пътеката, така че можех да виждам, но тия, които бяха долу, не можеха да ме виждат.

Неочаквано се спусна мъгла. Тя ставаше все по-гъста-толкова гъста, че не можеше да се види на една крачка. Това продължи десетина-двадесет мину­ти, мъглата не се вдигаше. Чувах как войнишки говори нещо приказваха, въз­мущаваха се против времето. Накрая началнишки глас каза:

- Да се свири отбой, ученията се прекратяват засега!

Само няколко минути по-късно войниците се изнизаха по пътеката надо­лу. Аз можех да им махам ръка от високата скала и да им пожелая „довижда­не".

Още малко, мъглата започна за изредява, да се вдига. Ставаше все по- светло. Грейна слънце. Приятелите, заедно с Учителя, се прибрахме на бивака, така, както бяхме си запланирали отначало.

Това е един факт, тълкувайте го както искате!

Разказано на Бивака на 21 март 1965 г.

(За Цанка Екимова вж. „Изгревът" том VI, с. 242-339, том V, с. 391-407. - бел. на съставителя Вергилий Кръстев)